Арнолд Зомерфелд - изтъкнат учен и талантлив преподавател

Немският физик Арнолд Зомерфелд е  известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици. Арнолд Зомерфелд е роден  на 5 декември 1868 година в Кьонигсберг в лекарско семейство н

Немският физик Арнолд Зомерфелд е  известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици.

Арнолд Зомерфелд е роден  на 5 декември 1868 година в Кьонигсберг в лекарско семейство на . През 1886 година  постъпва в Кьонигсбергския университет  да следва математика. Този университет е един от първите университети, в които теоретичната физика  се утвърждава като самостоятелен предмет. Сред неговите наставници са такива изтъкнати учени като Давид Хилберг , Фердинанд фон Линдеман и Адолф Хурвиц.

През 1891 година  Зомерфелд защитава дисертация на тема Странни функции в математическата физика. През 1893 година  се премества в Гьотинген , в онези времена — главният математически център в Германия. Там работи отначало като асистент в института по минералогия.. Основните му интереси обаче си остават математиката и математическата физика. През 1894 година Зомерфелд  става асистент на математика Феликс Клайн. Под негово ръководство написва докторската си дисертация  Математическа теория на  дифракцията, след което става приватдоцент по математика.

От 1900 година Зомерфелд  завежда катедрата по техническа механика в Техническия институт в Аахен. През 1906 г.  става професор по теоретична физика в Мюнхенския университет, където създава един от най-значителните центрове по теоретична физика. Въпреки предложенията да застане начело на други известни катедри, той остава в Мюнхен   до края на живота си, с изключение на едно прекъсване за временна професура в САЩ и за пътувания като академичен преподавател из Азия, Индия, Китай и Япония.  Дори след излизането си в пенсия през  1935 година, Зомерфелд  продължава до преподава до 1940 година.

Зомерфелд е номиниран за Нобелова награда 81 пъти, като между първата и последната му номинация изминават 33 години, но не е удостоен с нея. Загива  на 26 април 1951 година  при пътен инцидент.

Заедно с Макс Планк, Алберт Айнщайн и Нилс Бор, Арнолд Зомерфелд принадлежи към кръга учени, които в началото на XX-и век създават новия фундамент на физиката - съвременната теоретична физика с главните й  направления - квантовата механика и теорията на относителността. Зомерфелд е бил не само изтъкнат учен, но и талантлив преподавател. Приносът му в науката се състои не толкова във формулировката на нови революционни физически теории, колкото в прилагането на най-новите математически методи за решаването на физически и технически задачи.

Забележителен негов принос в ранната квантова теория е уточняването на модела на Бор , с чиято помощ  му е удава да  обясни тънката структура на спектралните линии на водородния атом. Освен това той разработва теория на рентгеновото излъчване, подобрява теорията на електроните в металите (теория на Друде), като прилага квантово-механичен подход и създава пълна теория на въртенето на пумпала. Зомерфелд е един от първите физици, възприели и приложили  специалната теория на относителността на Айнщайн и по такъв начин допринесли за признанието ѝ.

От научната школа по теоретична физика на Зомерфелд са излезли много известни физици, голям брой от тях нобелови лауреати. Тази школа е оказала силно влияние върху развитието на физиката, особено на квантовата теория и на нейното разпространение и не на последно място и затова, че много от катедрите в Германия и САЩ били оглавени от възпитаници на Зомерфелд.

Двама от основоположниците на квантовата механика - Вернер Хайзенберг и Волфганг Паули   са били негови аспиранти. Сред учениците му са били и Питър Дебай, Ханс Бете и Лайънс Полинг.
Автор: Тони